Divided soul of a troubled man
The final fight
The final need to understand
These tangled roots
Ripped from the ground
Abandonment and worry
Forever to be found

Rain. Rain. Rain
Take this hand of sorrow
Take away my darkest days
Rain. Rain. Rain.
Take away my darkest days
Return ‘before I feel there here to stay’

For just one moment of peace I long to know
I can see the storm clouds calling me back home
The blood of the hurricane where the water is never still
Life is a loaded gun
Love is a bullet that sometimes kills

На манежа на живота играят пореден цирков номер, доминиращи един на друг като герой от труд на Омир. Труп на спомен, прогнил лежи пред мен и в студ и в жега. Отломки от круширани моменти пренареждам, като лего - ново его, без промяна старото помня бегло, до толкова износено чак понякога ми е тегаво. Отнеха го от мен чувството на детска наивност и радост. Една развита младост, свят на омраза, болка, и гадост, ненавист, наглост, завист, двуличие, безличие, подмолност, безочие и прочие, с многоточие завършвам всеки ред и всеки следващ ме преследва като клетва, как да избягам от тази клетка?! Грозна гледка, отгоре ни тъпчат като подметки, а после сметка ни държат щот’ сме наивни марионетки, цедят ни като през цедки. Измислени, скапани копелета се четкат, лазят и после питат що ги мразя аз.. Искрено ги ненавиждам, братко, и ако зависеше от мен животът им ще да трае кратко и въпреки че е гладко трасето, по което крачат, ги съветвам да се оглеждат при падането на здрача..

Често ни повтарят че човешкото достойнство се е зародило в лоното на християнството и може да умре с неговото изчезване. Тъй като християнството е възникнало по-късно от гръцката философия и вудуизма, то често се разглежда като по-съвършено от тях. Тази логика се основава на представата за прогрес; всяко нещо, което следва друго, е по-съвършено от предходното. Заблудата се основава на илюзията, че всичко ново е по-съвършено от всичко старо. 
Една друга заблуда произтича от Дарвиновата представа за „приспособеността”. Смята се, че оцеляват само най-приспособените. Освен че това твърдение е тавтология, то е недоказуемо и се базира на предположението, че бъдещето винаги е „по-добро” от миналото. В основата му лежи и убеждението, че „по-високото” еволюира от „по-ниското”. Всеки вид съществува сам по себе си. Ние не сме „по-добри” от кучетата или от рибите – просто сме различни. Всички тези заблуди почиват на едно по-нататъшно предположение; че има една-единствена абсолютна начална точка и една-единствена абсолютна крайна точка. Ако използваме цикличен (или спирален) модел на времето, ще стигнем до съвършени различни изводи. 
В голяма част от западния свят християнството е постигнало изключително голям успех – независимо за какви се смятате, все пак сте принудени да се подчинявате на законите му. Достойнството, от тази гледна точка, винаги се е поддържало с огън и меч. Неотдавна гледах телевизионно предване, което беше посветено уж на „световния мир”. В самото начало някакъв оркестър изсвири „Напред, воини на Христа”. Очевидно тези хората нямаха представа какво правят. По-важното в случая е да не забравяме, че християнството няма нищо общо с бог и нищо общо с „достойнството”. Всъщност главната цел на християнството е да завладее и да пороби света. Никоя друга религия не се стреми толкова силно да накара всички да приемат нейната вяра.
Хората, загрижени за човешкото достойнство, често разглеждат самите себе си като моралисти или хуманисти. Всеки, който дръзне да се позамисли, ще разбере, че човешкото достойнство няма нищо общо с християнството. Точно обратното. Християнството е една от първите религии, които си отмъщават на целия свят – на самият живот. То проповядва, че човекът и светът са в основата си лоши. То учи, че тялото е без значение в сравнение с душата. Християнството разполага с доказателство за тези твърдения. И какви са тези доказателства? Че в света има страдание и болка. Но този факт в никакъв случай не потвърждава справедливостта на присъдата, произнесена от съдията – апостол Павел – срещу целия свят. Всъщност съдебният процес демонстрира единствено природата и характера на самия съдник.
Например Буда вижда същото страдание, но не обявява света и човечеството за лоши. Неговото решение е много по-добро – да се лекува болестта.
В това се състои разликата между двата подхода към едно и също нещо – в единия случай със сила и достойнство, а в другия от гледната точка на болното и мръсно съзнание на неудачника. Кой има по-голямо достойнство? Кой е по-милосърден? Кой е по-великодушен?
Според речника отмъщение означава: „отвръщам с обида или зло за нанесена обида или причинено зло”. Как е обидил животът Павел и какво зло му е причинил, за да се надигне в него такава омраза? Естествено причинил му е зло със самия факт на раждането му и със собствената му слабост. И как си е отмъстил Павел? Като учел хората да мразят тялото и ума си. Освен това той безумно мразел жените.
На какви хора проповядвал Павел? На онези, които се чувствали слаби. На онези, които не принадлежали към елита, но и на онези представители на елита, които виждали в учението му прекрасна възможност да се сдобият с власт по нездрав начин. Той проповядвал омраза и отмъщение за отритнатите, престъпниците, страхливците и онези, които били прекалено слаби, за да живеят, като приемат мисълта за смъртта. И те го послушали.
Той им обещал нов свят – друг свят след земния – където избраниците ще седят редом до Бог и ще наблюдават как враговете им страдат. Какво всъщност проповядвал Павел? Отмъщение в задгробния живот срещу покорност в този.
Магията на вярата.. За много хора истинският ужас от упадъка на християнската религия се състои в изгубената надежда за рай и безсмъртие. Страхът, че ще изгубите рая и вечния живот е разбираем, защото повечето от нас се ужасяват при мисълта, че смъртта е безвъзвратна. 
Още по-силен е страхът от вечните адски мъки, основан на християнската космология, която създава непреодолима пропаст между човека и неговия Бог. Посредници за преодоляване на тази пропаст са свещениците, а човекът се чувства самотен и изолиран от своя Бог. 
Чувството за самота и изолираност изисква да предприемете някакви действия и независимо дали тези действия ще са болезнена зависимост или насилие срещу измислени врагове, резултатът остава един и същ – празнота.
Представата за абсолютно добро и абсолютно зло също допринася за страха. Съществува само един Добър и един Лош бог. При древните гърци такова разделение няма. Животът е сложен и такива са и боговете. Всеки може да върши както зло, така и добро. Боговете не сани са способни на всичко, но и съществуват в непосредствена близост до хората - те живеят сред тях. Понякога са настроени дружелюбно, а понякога постъпват жестоко.
Гледната точка на гърците е в по-голямо съгласие с реалността. Животът е континуум, а не сбор от дискретни категории. Монотеизмът обаче, особено в християнския смисъл, изисква не само един-единствен Бог, но и Бог, изолиран от всичко и всички. За монотеиста проблемът за злото е сложен и намира крайното си „решение” чрез вярата – с други думи, в метафизическо бръщолевене. 
Монотеизмът не само изисква един-единствен изолиран Бог, но и един тип дух, който е „равен в очите на Бог”.Древните гърци не смятали своите богове за равни един на друг, нито разглеждали хората като равни. Съществували много богове и много различни духове. Хората спадали към различните типове: философи, воини, търговци, земеделци, грозни, красиви, благородници и роби. Преминаването от една в друга група било възможност, но изисквало изключителни способности и действия.
Християнската религия решава (поне въображаемо) проблема за неравенството (между Божиите твари), като свежда всички стандарти до най-малкия общ знаменател. На всеки вярващ се втълпява, че за да постигне обществено положение и богатство, са нужни упорит труд и постоянство. Това донякъде е вярно, но все пак не е достатъчно и никога няма да бъде достатъчно. Комунистите вече са го разбрали – те опитаха безуспешно да създадат християнски рай на земята, свеждайки живота до неговия най-малък общ знаменател – работника.

Когато изпитвам радост, околните обикновено ме възприемат като добър човек. Преизпълвам се с това чувство и желая да го изразя. В състояние съм дори да направя за другите нещо, което при обикновени обстоятелства ми е неприятно. Другите често приемат подобни постъпки като израз на доброта. Идеята за преизпълване е сходна с идеята за излъчване на съзидателна енергия от Бог, в която вярват много мистици. Понякога това преизпълване се счита за вредно от гледна точка на изживяването на другия – например някой може да се почувства унижен, защото не е в състояние да върне равностойно вашия подарък, но това няма никакво отношение към характера на преизпълването с енергия и радост като явление. Идеята за преизпълване с жизненост и енергия е много по-близка до магическата гледна точка, изразена във вудуистката церемония. От друга страна, за християнските ритуали и церемонии са характерни ограниченията и липсата на такова преизпълване. Те са нормални и изискват сдържаност. Това влиза в открито противоречие със самата идея за Бог, който е сътворил земята от желанието и съзидателната енергия, произтичащи от първичната му природа. От тази гледна точка, Бог е неизчерпаем източник на светлина и енергия. Той сияе, като непрекъснато излива и приема обратно в себе си вечната си енергия. Подобни мистични видения изглеждат неуместни за смирените и покорните и за онази форма на преклонение, използвана от съвременните християни. От друга страна, вудуистките ритуали са по-близки до мистични светоглед. Понякога извършвам добра постъпка, защото ме е страх – по този начин се надявам да избегна някакво нещастие, понякога се ръководя от други мотиви. Независимо какви са мотивите ми, другите ме възприемат като добър, а добротата е нещо, което почти всички желаят. 

Ще дам един пример за човек, който изглежда „порядъчен”, но всъщност единственото желание му е да си отмъсти: 

Един мой приятел инвестира известна сума при брокер, който му обеща, че ще спечели седемнайсет процента върху вложението си. По онова време повечето хора получава само осем процента. 
Тъй като беше алчен и преизпълнен с чувството да бъде възнаграден – макар че самият той веднага би го отрекъл – моят приятел побърза да се възползва от възможността. Беше загубил чувство за реалност – също като самоубиецът, който пада от трийсетия етаж и по пътя размишлява върху закона за земното притегляне. 
И така, той инвестира парите си, получи две-три плащания и после нищо повече. Изведнъж го обзе силна депресия и тревога и започна да се оплаква, че не умее да преценява добре другите хора. Усмихнах се и се съгласих с него, но добавих, че преценката му за самия себе си е още по-лоша. Той отговори ядосано, че брокерът е бил лицензиран, има семейство и прекрасен офис. По думите му този човек просто нямал „човешко достойнство”.
В този контекст „достойнство” не означаваше доброта, а чувство за дълг. Брокерът беше длъжен да възнагради моя приятел за собствената му алчност и невежество. Той му беше повярвал и сега беше разочарован. И тук стигаме до същността на нещата. Моят приятел вярваше, че алчността, съчетана с чувството за собствената му неповторимост, ще промени обективната реалност – само че не стана така.
Реалността си каза тежката дума – с разочарованието дойде гневът – с гнева дойде желанието за отмъщение – когато отмъщението не успя, дойде чувството за слабост и безпомощност, последвано от депресия, самобичуване и нови изблици на гняв. Моят колега започна да говори за кармата и други по-абстрактни форми на наказание – силите му започнаха да се връщат. Наблюдавах го с изумление – отначало ми се струваше, че го превъзхождах, но си припомних, че и аз съм правил подобни неща.
Онова, на което е важно да обърнем внимание в случая е, че моралът замества силата. А същността на този морал е безсилието и отмъщението.

Понякога, когато оставам сам,
започва да ме мъчи мисълта,
че живея в клетка без никаква врата.
Не мога да се махна, ни да вдигна ръка,
защото господарят е измислил това -
да стоя натясно срещу порцийка храна.

Друг път превъртял от ужасен сън,
ставам от леглото и поглеждам навън,
да видя там ли си е всичко, 
в комплекта както си стои.
Въздуха, небето, дървета и река
станали са черни, но това е от нощта,
о всичко си е тука - не съм ограбеният аз.

Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.
Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.
Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.

Надигаш треперещите си ръце.
Избърсваш потта от нервното си лице.
Затягаш още веднъж лакътя с връвта
и усещаш топлината на кръвта.
А после се съсредоточаваш в иглата,
възбуден вливаш течността в ръката.
Това беше и последния ти гаф.
Започваш да усещаш ефекта на свръхдозата СТАФ.
Удоволствие като от серия оргазми,
а след това идва ред и на предсмъртните спазми.
Илюзия, болка и все по малко живот,
сега вече май не ти е толкова гот.
Опитваш се да кажеш нещо, но заспиваш.
Искаш да знаеш къде отиваш!?
Никъде другаде осен в пръстта,
при твоя най-добър приятел - Смъртта.

Живота е поредица от падения и възходи, готини или гадни периоди, на които не можеш да определиш големината, началната или крайната дата. Просто стоиш и изживяваш момента и всичко се върти и се повтаря като на лента, но времето минава и тя започва да набира, скъсва се… и ти умираш. А после вече нищо няма значение и точно тук е онова малко прозрение. Живота се живее преди смъртта, след това си само храна за червеите в пръстта. Но истинският живот изпълнен с хубост е горе на върха, а не долу близко до шибания хумус и каквато и да е цената, плащам, за да триумфирам на горе по стъпалата. Живота е поредица от възходи и падения, смесица от чувства и смяна на настроения, а аз си пуша и в ъгъла си стоя, въобще не се опитвам нищо да променя. Зрител съм на собствения си живот, малко в кеш, достатъчно, за да ми е гот. Gin & Juice, музика по мой вкус и една кучка за малък горещ блус. Така ми е добре и не ми пука въобще дали за теб съм герой или леке. Не ме интересува мнението ти защото, отдавна съм плюл на идеалите на обществото. Аз играя по свои собствени правила и когато усетиш оная тишина, като сега, проникваща и убиваща всеки шум, това е затишието преди урагана на моя триумф.

Мечтите Ти са подплънки на сутиени, а вярата Ти е фон дьо тен за манекени. От вените Ти източвам бяло вино за диабетиците, пиян от любов във избата на левкоцитите. Моят свят е любов като целунати оргазми, оазиси от кървави ласки - сатириазис. Разплисквам черен касис от носа Ти, Аз съм от перверзно племе обречено на скитане безпътно! В гърдите Ти плъзгам Мойсеев жезъл, но когато го издърпвам, той се оплита в ребрата Ти като в мрежа. Към себе си Те притеглям със абордажна нежност, разплитам на прежда кожните Ти одежди. Лабиринти, нишки на Ариадни. Вадя зеленчуци и плодове от матки с рогата-ченгели на минотаври, прххх пръхтя и хвърлям лиги по олтарите на Вашите религии. Животът ми е тъжно рождество, празник затрупан в преспи, жълти петна в снега от пикоч и сепсис! Издишвам пушек на меланхолия, под елхата Те оставям изтърбушен, ако не слушаш за Коледа. Прясно подострен молив вливам в Твоя сплин като фалос 9H намазан със вазелин… 

Не искам да докосвам това, което не мога да почувствам. Не искам да гледам, когато не мога да виждам. Хиляди неща се въртят в главата ми, всички шибани лъжи, които не мога да преживея! Някой да ме събуди от този кошмар, преди да се събудя мъртъв. Всяко малко нещо, което не мога да контролирам. Като оръжие – намирам и унищожавам! Срутвам се, пречупвам се, не мога да го приема.. убивам невменяемостта си. В живота си се опитвам да намеря отговорите, мислите ми са празни, очите ми са слепи. Не ми трябват симпатиите ви, не искам да ме зяпате така. Потапям се в празнотата си. Свалям кожата си.. ще намерите мъртъв човек, търсещ самоубийство. Боря се за неща, които не мога да имам, целя се високо, но на кой му пука. Издигам се и рухвам, не мога да спечеля собствените си битки. Следващият път когато се изправя ще убия душата си, за да мога да остана жив. Не ви ща благодарностите, никога не станах достатъчно добър за вас, това е формата на празнотата ми..